(Софроний Врачански, 1812 г.) † За талантите  Благочестиви слушатели християни!

(Софроний Врачански, 1812 г.)

† За талантите 

Благочестиви слушатели християни! Смъртните грехове са седем: горделивост, скъперничество, блудничество, преяждане, злоба и леност (мързел), а от тези седем се раждат всички други грехове. От мързела, който не ни оставя да се трудим за спасението си, се ражда крах за душата и постоянно наказание. Защото, с цел да нахраним тялото с доста ястия и с цел да го облечем със скъпи облекла, се трудим денонощно, вървим по суша и по море, в мраз и зной, единствено и единствено да съберем за тялото. А за душата въобще не се трудим да я украсим с положителни каузи, зaщoтo ни мързи. И каквито способности сме получили от Бога – разум, благосъстояние, начетеност, или поминък. Ниe ги крием от мързел, с цел да не се трудим, или от злоба, с цел да не се употребява от тях различен човек, като днешния мързелив прислужник, за който ще чуете в този момент от днешното Евангелие.

Eвaнгeлиe oт Мaтeй, зaчaлo 105

Рече Господ тази алегория: един човек, тръгвайки за чужбина, повика прислужниците си и им съобщи парцела си, и едному даде пет гения, другиму два, другиму един, всекиму съгласно силата, и незабавно отпътува. Който взе петте гения, отиде, използва ги в работа и завоюва други пет гения, по този начин и който взе двата гения, завоюва и други два, а който взе единия гений, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия прислужници и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте гения, донесе други пет и споделя: господарю, ти ми съобщи пет гения: ето, аз завоювах с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, положителни и правилни рабе! В малко си бил правилен, над доста ще те слага, влез в насладата на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата гения и рече: господарю, ти ми съобщи два гения: ето, аз завоювах с тях други два. Господарят му рече: хубаво, положителни и правилни рабе! В малко си бил правилен, над доста ще те слага, влез в насладата на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия гений, и рече: господарю, аз те знаех, че си нечовечен човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал, и като се уплаших, отидох, та скрих гения ти в земята, ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и мързеливи рабе! Ти знаеше, че ожънвам, дето не съм сеял, и групирам, дето не съм пръскал, за това трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с рента, вземете, впрочем, от него гения и го дайте на оногова, който има 10 гения: тъй като всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има, а негодния раб хвърлете във външната мрачевина: там ще бъде рев и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, дано слуша! (Мaт. 25:14-30)

Тълкувание

Християни, чухте ли тази алегория, която споделя за Христовото възнесение, разнообразните ни способности и за изобличаващото ни Второ Христово пришествие? Преди да се възнесе на небето, Иисус Христос повика прислужниците си и им повери небесните Божествени секрети. Слугите Му са апостолите, след тях, архиереите, свещениците, дяконите, учителите, църковните проповедници и всички майстори занаятчии, които са получили дарбата си от Бога, някои повече, а някои по-малко, тъй като Божиите способности са разнообразни. Бог дава на някого разсъдък, на различен, мъдрост, на различен мощ, на различен религия, всекиму съгласно чистотата и усърдието. Колкото повече непорочност и старание има човек, толкоз повече способности му дава Бог. Защото, щом Бог види, че човек се труди за положителното, усилва дарбата му и го похвалва, като днешния прислужник, който имал пет гения и ги нараснал с усърдието си. Така и всеки просветен или богат, или занаятчия майстор, в случай че не гледа единствено себе си, а съгласно силата си се труди да достави изгода на различен човек, усилва дарбата си и Бог му оказва помощ, а който крие дарбата си от хората и гледа единствено себе си, изгубва и това, което Бог му е дал, и най-после ще бъде наказан на безконечна тъга. Слушатели християни, какъв брой сме длъжни да се трудим, да усилваме гения си съгласно силата си. Защото който крие своята ерудиция, своето благосъстояние, своя поминък, ще бъде наказан като оня прислужник, който скрил среброто на господаря си в земята и за който господарят споделил да вземат гения от него и да го дадат на оня, който имал пет гения. Защото който има доста и не го крие от хората, Бог му дава още, а който има малко и го крие от хората, Бог го взема от него и го дава на достойните. Но някой може да каже: „ Кога Бог ще вземе дарбата Си от недостойните, в този момент в този свят ли, или там, на оня? “. Що се отнася до това, знайте, че на този свят ще им отнеме славата, която биха имали в Небесното царство и ще ги изпрати във безконечна тъга. Както лиши тук на евреите царството и на Иуда (апостолското) достолепие, там ще им отнеме безконечната популярност и ще ги изпрати във безконечната тъга. Така на този свят Бог лишава и благосъстоянието на мнозина недостойни и ги прави бедняци, а на оня свят ще им отнеме и славата, в случай че не се разкаят и не се поправят. Защото Бог както взема тук Своята заложба от недостойните и я дава на достойните, които знаят по какъв начин да я усилват за положително, по този начин при Второто пришествие ще вземе и всеки виновник от праведните и ще го съобщи на безконечна тъга, да плаче и да скърби за леността си, че не е използвал Божията заложба за положително, а я е заровил в себе си като злато в земята.

Поучение

Мнозина споделят, че тази алегория се отнася единствено за господарите, архиереите, свещениците, за богатите и учените, които са взели от Бога гений, т.е. разнообразни способности, и че те са длъжни да усилват своя гений, т.е. да оказват помощ на другите хора. „ А ние сме - споделят - бедняци и нямаме никакъв гений. Какво тогава да усилваме? “. Но не е по този начин. Тази алегория се отнася за всички хора. Защото Бог е дал на всички хора по някоя заложба, на един доста, а на различен малко, както на богатите, по този начин и на сиромасите. И всеки може да усилва гения си, тъй като Бог не гледа на богатото ни предоставяне, а гледа положителното ни желание. Спомнете си за евангелската вдовица, която пуснала единствено две лепти, за които Христос я похвалил, че е пуснала най-вече, т.е., цялото си имуществo, тъй като това било всичко, което имала. Другите хора пускали от остатъка си, а тази вдовица пуснала единствено двете лепти, които имала (вж. Марк. 12:41-44, Лук. 21:1-4). Бог не гледа дали даровете ни са огромни или дребни, а гледа положителното ни желание. Приема и дребното, и огромното, когато е от благосклонност, и заплаща еднообразно както за огромното, по този начин и за дребното. Когато човек има силата да умие нозете на един християнин, той има гений, и щом му умие нозете, усилва гения си, тъй като прави положително. Който познава някой път, има гений, и щом го покаже на другиго, усилва гения си. Който може да напои някого с чаша студена вода, има гений, и щом напои някой жаден, усилва гения си. Който може да се моли на Бога, има гений, и щом се помоли на Бога за някого, който е болен или е в неволя, усилва гения си. Ето, кажете ми в този момент, кой човек няма гений, кой не може да даде на другиго чаша вода, кой не може да утеши някой печален? Наистина всеки. Ето че всички имаме гений, който би трябвало да усилваме. Богаташ, който раздава лепта на сиромасите, занаятчия, който образова възпитаници, духовник, който поучава народа, всичките усилват гения си. О, какъв брой благословен и преблажен е този, който усилва гения си, който учи непросветените, който упътва прелъстените към положителното, който укрепва правилните, който избавя неверните, който оказва помощ на скърбящите и сиромасите, който приема чужденци, който пази обиждани, който демонстрира благосклонност към бедняци и вдовици и който се труди за положителното на рода си, на града си и на съседите си, тъй като подобен човек почита всекиго, пази всекиго и мисли положителното на всеки. Такъв човек уважава благодетелите си като татковци, а приятелите си като братя. И освен той почита хората, само че и всички го почитат през целия му живот за неговите добродетели. А който не усилва гения си, постоянно е за упрек, като мързеливия прислужник и никой не го почита. Така никой не почита и сребролюбивия паралия, а всеки приказва неприятно за него. Така всеки упреква и образования, който не споделя с другите своите познания, и споделя за него, че е ленив или малоумен. Така никой не уважава и свещениците, които не извършват отговорностите си и не поучават народа, зa тoвa и тoй нe им се покорява. Така всеки упреква и сиромасите, които от мързел не извършват отговорностите си. Когато пристигна да съди всичките ни грехове, Христос ще изпрати във безконечна тъга всички, които не усилват гения си, да плачат и да се мъчат дружно с дяволите. Тежко на тези, които не са сторили никаква доброта на другиго, а блазе на тези, които на този свят са сторили положително. Защото за тези добрини Бог ще им подари Небесното царство и те ще влязат в ангелската наслада и ще блаженстват там постоянно. Защото са сторили благосклонност на индивидите и постоянно са украсявали душите си с добродетели. Слава на нашия Бог във безконечните епохи, амин.

Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г.  
* Портрет на свети Софроний Врачански от незнаен създател, 1812 г.; bg.wikipedia.org